ВЯРА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ
В стари времена в селото са живели езичници.
След приемането на християнството през 9 век тази религия се налага и по тукашните места.
В землището на Конуш са запазени останки от манастира “Свети Никола”.
С превземането на България от турците и заселването на такова население в селото се появяват и мюсюлмани.
На мястото, където днес е православният храм “Св. Иван Рилски”, е имало джамия без минаре.
В Конуш от дълго време живеят и цигани.
Една част от тях са мюсюлмани, друга – християни.
Останки от религиозни обреди в миналото са открити в местността Герена.
Тракийски вождове и военачалници са били погребвани в изкуствено насипани могили около селото.
В землището има и стари гробища, за което говори и названието на местността Ески мезарлък (Старите гробища).
Манастирът “Св. Никола” е разрушен при масовото помохамеданчване на Родопския край в периода 1660-1700 г.
Част от имуществото е съхранено от родолюбиви българи.
Спасилите се монаси успяват да отнесат иконата на св. Никола в Бачковския манастир.
Днес тя се намира в криптата на манастира, надпис на гърба й доказва нейния произход.
На около 3 километра северно от селото има малък параклис “Свети Георги”.
Там вероятно е бил храмът на българското селище, основано по римско време покрай главния път от Пловдив за Цариград.
През 1999 г. ловната дружинка от Хасково възстанови порутения параклис и сега той е в добро състояние.
Край него в миналото на 6 май се е провеждал събор, който е бил посещаван освен от конушенци и от жители на селата Тракиец, Въгларово, Болярово, идвали са хора и от Хасково.
От 1878 до 1908 г. в Конуш е служел свещеникът на Орлово – отец Нестор Несторов.
В началото на 1909 г. е основано първото църковно настоятелство в селото, председателствано от свещеника отец Стефан Тонев Бакалов, жител на Конуш и завеждащ енорията в съседното Тракиец.
От същата 1909-а има запазени църковни регистри, които съдържат интересни данни. Първоначално в Конуш не е имало православен храм.
За богослужение са използвани сградите на бившата джамия.
Праз 1923 г. по инициатива на отец Стефан се провежда акция за събиране на помощи от конушенци и населението на околните села за изграждане на черковна сграда.
Строителството започва през същата година. Черквата “Св. Иван Рилски” е завършена през 1924 г., а е осветена на 1 декември 1925 г. от викариен епископ Харитон от Пловдивската митрополия.
Ръководител на строежа на храма е Алекси Копчев, помага му и неговият брат Ангел Копчев, и двамата от Орлово.
Другите зидари и работници са били от Конуш.
При строежа е била вградена сянката (такава традиция имало) на дядо Въчо, висок и здрав човек.
Говори се, че не след дълго старецът починал.
Конушките строители са работели безплатно, без пари били превозени от Ябълково и каменните блокове за градежа.
Камъни са били доставяни и от кариерата край село Сталево.
Обработката на каменните късове била извършвана в двора на черквата.
Тя е трикорабна базилика.
Дълга е 21, широка 11 и висока 8 метра.
Няма кубе. Камбаната е отлята от бронз и е дарение от Александър Бибов, роден на 17 февруари 1880 г. и починал на 18 юни 1946 г.
Той бил заможен земевладелец с около 100 декара ниви в Конуш, славел се със своята щедрост.
При дарението пожелал анонимност и поискал, когато почине, камбаната да бие цял ден.
Желанието му било изпълнено.
Чак тогава конушенци разбрали кой е дарил камбаната на черквата им.
Храмовият празник – денят на прочутия лечител и чудотворец св. Иван Рилски, се отбелязва всяка година на 19 октомври, раздава се курбан.
През 1926 г. е сформиран хор към черквата, в който пеят само мъже.
В състава му влизат Димо Апостолов, Панайот Райчев, Георги Попдимчев, Иван Колев Бончев.
Последният е бил ръководител на хора, свирил е и на цигулка.
Църковни песнопения са изпълнявали и Бойчо Грудев, Колю Йовчев и Петко Маринов.
Учителят Иван Колев Бончев често е водел свои ученици в храма, те също са славели Бога с песен.
Пръв енорийски свещеник в Конуш става отец Стефан Тонев Бакалов.
За голямото му старание при построяването на селската черква той е издигнат в протойерей.
Служи в Конуш и района до 1938 г.
Отец Стефан е роден на 15 януари 1878 г. в село Царева поляна, почива на 29 март 1952 г.
Наследява го неговият зет отец Георги Кирев Пасев, роден на 14 октомври 1914 г. в Гарваново, починал на 10 март 1996 г. в Хасково.
Той служи в конушката черква до 1946 г., когато по свое желание се премества в Хасково.
Свещеник в селото от началото на 1947 г. до 23 май 1962 г. е отец Николай Николаев Въчев, роден на 19 януари 1919 г. в Конуш и починал на 26 септември 1988 г. в Кърджали.
За свещеническото място през 1946 г. е направено допитване сред миряните, тъй като кандидатите били двама.
Предпочетен е отец Николай, понеже бил кръгъл сирак.
От 23 май 1962 г. до 19 юли 1997 г. свещеник е отец Кирил Гогов Кирчев, роден на 10 октомври 1915 г. в село Мандра и починал на 19 юли 1997 г. в Конуш.
Отец Кирил е участник във Втората световна война, награждаван е за това с различни ордени и медали.
След него свещеници в селото са отец Атанасий и отец Атанас.
През 1957 г. камбаната е била качена на сегашната камбанария.
Дотогава тя е висяла на голям бряст в двора на черквата и клисарят се е качвал по стълба, за да я удари.
Инициатор за изграждане на камбанарията е отец Николай Въчев.
Кубето е вдигнато от майсторите зидари Иван Стоянов Узунов и Делчо Зефиров, помагал им е дърводелецът Димитър Попстефанов.
Иконостасът на храма “Св. Иван Рилски” е изработен в стила на самоковската дърворезбарска школа.
В черковната летописна книга не са записани имена на майсторите.
Размерите на иконостаса са 9 метра ширина и 6 метра височина.
Архиерейският трон е широк 80 сантиметра и висок 3 метра.
Главен художник при изписването на иконите в храма през 1923-1924 г. е Желязков, само това име е отбелязано в летописната книга.
В черквата има изображения на светци на иконописеца Чилингиров, както и на конушката художничка Людмила Марчева Димитрова.
На около километър западно от селото през 1930-1932 г. е изграден малкият параклис “Св. св. Петър и Павел”, който местните наричат Аязмото.
Има поверие, че водата от кладенеца и изворчето край параклиса е лековита и цери очни заболявания.
Църквичката е вдигната с дарени от конушенци пари и материали.
Строежът е дело на майстора Иван Ангелов.
В близост до параклиса на Петровден (13-14 юли) се е провеждал събор.
Тази традиция продължила до 1956 г.
След това вандали събарят и разграбват параклиса.
През 2000 г. се ражда идеята за неговото възстановяване.
Създаден е инициативен комитет, в който влизат Тонка Жекова, Павлина Пейчева, Петронка Запрянова, Петя Тенева, Първан Илиев, Петър Тенев, Петра Жекова, Петър Добрев, Марчо Латунов, Петрана Ангелова Колева.
Местни жители и хора от други населени места започват да правят парични дарения.
С големите усилия на Тонка Жекова и на възрастни конушенци е открит кладенецът, който е бил вътре в параклиса.
Изработен е проект, за което съдействие оказва Мария Нешева.
Виждайки недостига на средства и липсата на местни строители, собствениците на хасковската фирма “Аква-3” Боян Бузов и Михаил Райчев решават да помогнат и само за няколко месеца е вдигнат новият параклис на мястото на стария, като е вграден и кладенецът.
Същата строителна фирма изгражда и навес, оформя се двор, под ръкводството на Тонка Жекова са засадени дървета и цветя.
Свещник даряват Манол Митев и неговият син Димитър Манолов.
Християни даряват икони и църковна утвар.
Строители начело със Златил Христов Нохчев правят пейки и тоалетна.
През 2005 г. параклисът “Св. св. Петър и Павел” е открит с освещаване.
Всяка година на храмовия празник тук се събират стотици конушенци и жители на околни села. Селският храм “Св. Иван Рилски” се поддържа в добър вид.
През 2000 г. започна изографисването на стените и вътрешен ремонт на черквата.
Спомоществотатели на това богоугодно дело станаха братята Златко и Пилю Пилеви.
Те намериха зограф – хасковлията Владимир Димитров, както и майстори, които направиха така, че храмът да грейне като нов.
Предстои ремонт на пода на черквата.
Гробищният парк съществува от около 120 години и се намира на 500 метра източно от селото.
Първото християнско погребение в него е станало през 1882 г., в земята е положена майката на един от първите заселници Илия Тенев.
Има следи от гробищни паркове и гробове в местността Козладере, близо до останките от тракийския град в Кайнака, както и в местността Ески мезарлък.
Следи от мюсюлмански погребения са открити на мястото, където днес е мандрата в бившия стопански двор.
Къде са погребвани през годините конушките цигани, засега не е ясно.
Днес костите на техните покойници почиват в селския гробищен парк.
http://parvomai.net / My photo mania
В стари времена в селото са живели езичници.
След приемането на християнството през 9 век тази религия се налага и по тукашните места.
В землището на Конуш са запазени останки от манастира “Свети Никола”.
С превземането на България от турците и заселването на такова население в селото се появяват и мюсюлмани.
На мястото, където днес е православният храм “Св. Иван Рилски”, е имало джамия без минаре.
В Конуш от дълго време живеят и цигани.
Една част от тях са мюсюлмани, друга – християни.
Останки от религиозни обреди в миналото са открити в местността Герена.
Тракийски вождове и военачалници са били погребвани в изкуствено насипани могили около селото.
В землището има и стари гробища, за което говори и названието на местността Ески мезарлък (Старите гробища).
Манастирът “Св. Никола” е разрушен при масовото помохамеданчване на Родопския край в периода 1660-1700 г.
Част от имуществото е съхранено от родолюбиви българи.
Спасилите се монаси успяват да отнесат иконата на св. Никола в Бачковския манастир.
Днес тя се намира в криптата на манастира, надпис на гърба й доказва нейния произход.
На около 3 километра северно от селото има малък параклис “Свети Георги”.
Там вероятно е бил храмът на българското селище, основано по римско време покрай главния път от Пловдив за Цариград.
През 1999 г. ловната дружинка от Хасково възстанови порутения параклис и сега той е в добро състояние.
Край него в миналото на 6 май се е провеждал събор, който е бил посещаван освен от конушенци и от жители на селата Тракиец, Въгларово, Болярово, идвали са хора и от Хасково.
От 1878 до 1908 г. в Конуш е служел свещеникът на Орлово – отец Нестор Несторов.
В началото на 1909 г. е основано първото църковно настоятелство в селото, председателствано от свещеника отец Стефан Тонев Бакалов, жител на Конуш и завеждащ енорията в съседното Тракиец.
От същата 1909-а има запазени църковни регистри, които съдържат интересни данни. Първоначално в Конуш не е имало православен храм.
За богослужение са използвани сградите на бившата джамия.
Праз 1923 г. по инициатива на отец Стефан се провежда акция за събиране на помощи от конушенци и населението на околните села за изграждане на черковна сграда.
Строителството започва през същата година. Черквата “Св. Иван Рилски” е завършена през 1924 г., а е осветена на 1 декември 1925 г. от викариен епископ Харитон от Пловдивската митрополия.
Ръководител на строежа на храма е Алекси Копчев, помага му и неговият брат Ангел Копчев, и двамата от Орлово.
Другите зидари и работници са били от Конуш.
При строежа е била вградена сянката (такава традиция имало) на дядо Въчо, висок и здрав човек.
Говори се, че не след дълго старецът починал.
Конушките строители са работели безплатно, без пари били превозени от Ябълково и каменните блокове за градежа.
Камъни са били доставяни и от кариерата край село Сталево.
Обработката на каменните късове била извършвана в двора на черквата.
Тя е трикорабна базилика.
Дълга е 21, широка 11 и висока 8 метра.
Няма кубе. Камбаната е отлята от бронз и е дарение от Александър Бибов, роден на 17 февруари 1880 г. и починал на 18 юни 1946 г.
Той бил заможен земевладелец с около 100 декара ниви в Конуш, славел се със своята щедрост.
При дарението пожелал анонимност и поискал, когато почине, камбаната да бие цял ден.
Желанието му било изпълнено.
Чак тогава конушенци разбрали кой е дарил камбаната на черквата им.
Храмовият празник – денят на прочутия лечител и чудотворец св. Иван Рилски, се отбелязва всяка година на 19 октомври, раздава се курбан.
През 1926 г. е сформиран хор към черквата, в който пеят само мъже.
В състава му влизат Димо Апостолов, Панайот Райчев, Георги Попдимчев, Иван Колев Бончев.
Последният е бил ръководител на хора, свирил е и на цигулка.
Църковни песнопения са изпълнявали и Бойчо Грудев, Колю Йовчев и Петко Маринов.
Учителят Иван Колев Бончев често е водел свои ученици в храма, те също са славели Бога с песен.
Пръв енорийски свещеник в Конуш става отец Стефан Тонев Бакалов.
За голямото му старание при построяването на селската черква той е издигнат в протойерей.
Служи в Конуш и района до 1938 г.
Отец Стефан е роден на 15 януари 1878 г. в село Царева поляна, почива на 29 март 1952 г.
Наследява го неговият зет отец Георги Кирев Пасев, роден на 14 октомври 1914 г. в Гарваново, починал на 10 март 1996 г. в Хасково.
Той служи в конушката черква до 1946 г., когато по свое желание се премества в Хасково.
Свещеник в селото от началото на 1947 г. до 23 май 1962 г. е отец Николай Николаев Въчев, роден на 19 януари 1919 г. в Конуш и починал на 26 септември 1988 г. в Кърджали.
За свещеническото място през 1946 г. е направено допитване сред миряните, тъй като кандидатите били двама.
Предпочетен е отец Николай, понеже бил кръгъл сирак.
От 23 май 1962 г. до 19 юли 1997 г. свещеник е отец Кирил Гогов Кирчев, роден на 10 октомври 1915 г. в село Мандра и починал на 19 юли 1997 г. в Конуш.
Отец Кирил е участник във Втората световна война, награждаван е за това с различни ордени и медали.
След него свещеници в селото са отец Атанасий и отец Атанас.
През 1957 г. камбаната е била качена на сегашната камбанария.
Дотогава тя е висяла на голям бряст в двора на черквата и клисарят се е качвал по стълба, за да я удари.
Инициатор за изграждане на камбанарията е отец Николай Въчев.
Кубето е вдигнато от майсторите зидари Иван Стоянов Узунов и Делчо Зефиров, помагал им е дърводелецът Димитър Попстефанов.
Иконостасът на храма “Св. Иван Рилски” е изработен в стила на самоковската дърворезбарска школа.
В черковната летописна книга не са записани имена на майсторите.
Размерите на иконостаса са 9 метра ширина и 6 метра височина.
Архиерейският трон е широк 80 сантиметра и висок 3 метра.
Главен художник при изписването на иконите в храма през 1923-1924 г. е Желязков, само това име е отбелязано в летописната книга.
В черквата има изображения на светци на иконописеца Чилингиров, както и на конушката художничка Людмила Марчева Димитрова.
На около километър западно от селото през 1930-1932 г. е изграден малкият параклис “Св. св. Петър и Павел”, който местните наричат Аязмото.
Има поверие, че водата от кладенеца и изворчето край параклиса е лековита и цери очни заболявания.
Църквичката е вдигната с дарени от конушенци пари и материали.
Строежът е дело на майстора Иван Ангелов.
В близост до параклиса на Петровден (13-14 юли) се е провеждал събор.
Тази традиция продължила до 1956 г.
След това вандали събарят и разграбват параклиса.
През 2000 г. се ражда идеята за неговото възстановяване.
Създаден е инициативен комитет, в който влизат Тонка Жекова, Павлина Пейчева, Петронка Запрянова, Петя Тенева, Първан Илиев, Петър Тенев, Петра Жекова, Петър Добрев, Марчо Латунов, Петрана Ангелова Колева.
Местни жители и хора от други населени места започват да правят парични дарения.
С големите усилия на Тонка Жекова и на възрастни конушенци е открит кладенецът, който е бил вътре в параклиса.
Изработен е проект, за което съдействие оказва Мария Нешева.
Виждайки недостига на средства и липсата на местни строители, собствениците на хасковската фирма “Аква-3” Боян Бузов и Михаил Райчев решават да помогнат и само за няколко месеца е вдигнат новият параклис на мястото на стария, като е вграден и кладенецът.
Същата строителна фирма изгражда и навес, оформя се двор, под ръкводството на Тонка Жекова са засадени дървета и цветя.
Свещник даряват Манол Митев и неговият син Димитър Манолов.
Християни даряват икони и църковна утвар.
Строители начело със Златил Христов Нохчев правят пейки и тоалетна.
През 2005 г. параклисът “Св. св. Петър и Павел” е открит с освещаване.
Всяка година на храмовия празник тук се събират стотици конушенци и жители на околни села. Селският храм “Св. Иван Рилски” се поддържа в добър вид.
През 2000 г. започна изографисването на стените и вътрешен ремонт на черквата.
Спомоществотатели на това богоугодно дело станаха братята Златко и Пилю Пилеви.
Те намериха зограф – хасковлията Владимир Димитров, както и майстори, които направиха така, че храмът да грейне като нов.
Предстои ремонт на пода на черквата.
Гробищният парк съществува от около 120 години и се намира на 500 метра източно от селото.
Първото християнско погребение в него е станало през 1882 г., в земята е положена майката на един от първите заселници Илия Тенев.
Има следи от гробищни паркове и гробове в местността Козладере, близо до останките от тракийския град в Кайнака, както и в местността Ески мезарлък.
Следи от мюсюлмански погребения са открити на мястото, където днес е мандрата в бившия стопански двор.
Къде са погребвани през годините конушките цигани, засега не е ясно.
Днес костите на техните покойници почиват в селския гробищен парк.
http://parvomai.net / My photo mania
Няма коментари:
Публикуване на коментар