събота, 16 април 2011 г.

Авторски снимки:Православният храм “Св. Иван Рилски” в село Конуш,Хасковско - 16.04.2011 г.




















ВЯРА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ

В стари времена в селото са живели езичници.

След приемането на християнството през 9 век тази религия се налага и по тукашните места.

В землището на Конуш са запазени останки от манастира “Свети Никола”.

С превземането на България от турците и заселването на такова население в селото се появяват и мюсюлмани.


На мястото, където днес е православният храм “Св. Иван Рилски”, е имало джамия без минаре.

В Конуш от дълго време живеят и цигани.

Една част от тях са мюсюлмани, друга – християни.

Останки от религиозни обреди в миналото са открити в местността Герена.

Тракийски вождове и военачалници са били погребвани в изкуствено насипани могили около селото.

В землището има и стари гробища, за което говори и названието на местността Ески мезарлък (Старите гробища).


Манастирът “Св. Никола” е разрушен при масовото помохамеданчване на Родопския край в периода 1660-1700 г.

Част от имуществото е съхранено от родолюбиви българи.

Спасилите се монаси успяват да отнесат иконата на св. Никола в Бачковския манастир.

Днес тя се намира в криптата на манастира, надпис на гърба й доказва нейния произход.


На около 3 километра северно от селото има малък параклис “Свети Георги”.

Там вероятно е бил храмът на българското селище, основано по римско време покрай главния път от Пловдив за Цариград.

През 1999 г. ловната дружинка от Хасково възстанови порутения параклис и сега той е в добро състояние.

Край него в миналото на 6 май се е провеждал събор, който е бил посещаван освен от конушенци и от жители на селата Тракиец, Въгларово, Болярово, идвали са хора и от Хасково.


От 1878 до 1908 г. в Конуш е служел свещеникът на Орлово – отец Нестор Несторов.

В началото на 1909 г. е основано първото църковно настоятелство в селото, председателствано от свещеника отец Стефан Тонев Бакалов, жител на Конуш и завеждащ енорията в съседното Тракиец.

От същата 1909-а има запазени църковни регистри, които съдържат интересни данни. Първоначално в Конуш не е имало православен храм.

За богослужение са използвани сградите на бившата джамия.

Праз 1923 г. по инициатива на отец Стефан се провежда акция за събиране на помощи от конушенци и населението на околните села за изграждане на черковна сграда.

Строителството започва през същата година. Черквата “Св. Иван Рилски” е завършена през 1924 г., а е осветена на 1 декември 1925 г. от викариен епископ Харитон от Пловдивската митрополия.

Ръководител на строежа на храма е Алекси Копчев, помага му и неговият брат Ангел Копчев, и двамата от Орлово.

Другите зидари и работници са били от Конуш.

При строежа е била вградена сянката (такава традиция имало) на дядо Въчо, висок и здрав човек.

Говори се, че не след дълго старецът починал.

Конушките строители са работели безплатно, без пари били превозени от Ябълково и каменните блокове за градежа.

Камъни са били доставяни и от кариерата край село Сталево.

Обработката на каменните късове била извършвана в двора на черквата.


Тя е трикорабна базилика.

Дълга е 21, широка 11 и висока 8 метра.

Няма кубе. Камбаната е отлята от бронз и е дарение от Александър Бибов, роден на 17 февруари 1880 г. и починал на 18 юни 1946 г.

Той бил заможен земевладелец с около 100 декара ниви в Конуш, славел се със своята щедрост.

При дарението пожелал анонимност и поискал, когато почине, камбаната да бие цял ден.

Желанието му било изпълнено.

Чак тогава конушенци разбрали кой е дарил камбаната на черквата им.

Храмовият празник – денят на прочутия лечител и чудотворец св. Иван Рилски, се отбелязва всяка година на 19 октомври, раздава се курбан.


През 1926 г. е сформиран хор към черквата, в който пеят само мъже.

В състава му влизат Димо Апостолов, Панайот Райчев, Георги Попдимчев, Иван Колев Бончев.

Последният е бил ръководител на хора, свирил е и на цигулка.

Църковни песнопения са изпълнявали и Бойчо Грудев, Колю Йовчев и Петко Маринов.

Учителят Иван Колев Бончев често е водел свои ученици в храма, те също са славели Бога с песен.


Пръв енорийски свещеник в Конуш става отец Стефан Тонев Бакалов.

За голямото му старание при построяването на селската черква той е издигнат в протойерей.

Служи в Конуш и района до 1938 г.

Отец Стефан е роден на 15 януари 1878 г. в село Царева поляна, почива на 29 март 1952 г.

Наследява го неговият зет отец Георги Кирев Пасев, роден на 14 октомври 1914 г. в Гарваново, починал на 10 март 1996 г. в Хасково.

Той служи в конушката черква до 1946 г., когато по свое желание се премества в Хасково.


Свещеник в селото от началото на 1947 г. до 23 май 1962 г. е отец Николай Николаев Въчев, роден на 19 януари 1919 г. в Конуш и починал на 26 септември 1988 г. в Кърджали.

За свещеническото място през 1946 г. е направено допитване сред миряните, тъй като кандидатите били двама.

Предпочетен е отец Николай, понеже бил кръгъл сирак.

От 23 май 1962 г. до 19 юли 1997 г. свещеник е отец Кирил Гогов Кирчев, роден на 10 октомври 1915 г. в село Мандра и починал на 19 юли 1997 г. в Конуш.

Отец Кирил е участник във Втората световна война, награждаван е за това с различни ордени и медали.

След него свещеници в селото са отец Атанасий и отец Атанас.


През 1957 г. камбаната е била качена на сегашната камбанария.

Дотогава тя е висяла на голям бряст в двора на черквата и клисарят се е качвал по стълба, за да я удари.

Инициатор за изграждане на камбанарията е отец Николай Въчев.

Кубето е вдигнато от майсторите зидари Иван Стоянов Узунов и Делчо Зефиров, помагал им е дърводелецът Димитър Попстефанов.


Иконостасът на храма “Св. Иван Рилски” е изработен в стила на самоковската дърворезбарска школа.

В черковната летописна книга не са записани имена на майсторите.

Размерите на иконостаса са 9 метра ширина и 6 метра височина.

Архиерейският трон е широк 80 сантиметра и висок 3 метра.

Главен художник при изписването на иконите в храма през 1923-1924 г. е Желязков, само това име е отбелязано в летописната книга.

В черквата има изображения на светци на иконописеца Чилингиров, както и на конушката художничка Людмила Марчева Димитрова.


На около километър западно от селото през 1930-1932 г. е изграден малкият параклис “Св. св. Петър и Павел”, който местните наричат Аязмото.

Има поверие, че водата от кладенеца и изворчето край параклиса е лековита и цери очни заболявания.

Църквичката е вдигната с дарени от конушенци пари и материали.

Строежът е дело на майстора Иван Ангелов.

В близост до параклиса на Петровден (13-14 юли) се е провеждал събор.

Тази традиция продължила до 1956 г.

След това вандали събарят и разграбват параклиса.


През 2000 г. се ражда идеята за неговото възстановяване.

Създаден е инициативен комитет, в който влизат Тонка Жекова, Павлина Пейчева, Петронка Запрянова, Петя Тенева, Първан Илиев, Петър Тенев, Петра Жекова, Петър Добрев, Марчо Латунов, Петрана Ангелова Колева.

Местни жители и хора от други населени места започват да правят парични дарения.

С големите усилия на Тонка Жекова и на възрастни конушенци е открит кладенецът, който е бил вътре в параклиса.


Изработен е проект, за което съдействие оказва Мария Нешева.

Виждайки недостига на средства и липсата на местни строители, собствениците на хасковската фирма “Аква-3” Боян Бузов и Михаил Райчев решават да помогнат и само за няколко месеца е вдигнат новият параклис на мястото на стария, като е вграден и кладенецът.

Същата строителна фирма изгражда и навес, оформя се двор, под ръкводството на Тонка Жекова са засадени дървета и цветя.

Свещник даряват Манол Митев и неговият син Димитър Манолов.

Християни даряват икони и църковна утвар.

Строители начело със Златил Христов Нохчев правят пейки и тоалетна.

През 2005 г. параклисът “Св. св. Петър и Павел” е открит с освещаване.

Всяка година на храмовия празник тук се събират стотици конушенци и жители на околни села.
Селският храм “Св. Иван Рилски” се поддържа в добър вид.

През 2000 г. започна изографисването на стените и вътрешен ремонт на черквата.

Спомоществотатели на това богоугодно дело станаха братята Златко и Пилю Пилеви.

Те намериха зограф – хасковлията Владимир Димитров, както и майстори, които направиха така, че храмът да грейне като нов.

Предстои ремонт на пода на черквата.


Гробищният парк съществува от около 120 години и се намира на 500 метра източно от селото.

Първото християнско погребение в него е станало през 1882 г., в земята е положена майката на един от първите заселници Илия Тенев.

Има следи от гробищни паркове и гробове в местността Козладере, близо до останките от тракийския град в Кайнака, както и в местността Ески мезарлък.

Следи от мюсюлмански погребения са открити на мястото, където днес е мандрата в бившия стопански двор.

Къде са погребвани през годините конушките цигани, засега не е ясно.

Днес костите на техните покойници почиват в селския гробищен парк.


http://parvomai.net / My photo mania

Няма коментари:

Публикуване на коментар


Travel Channel International

News in Photo